Опасните амбиции на Луций Сеян
Император Тиберий поел ръководството на Рим през 14 г. след гибелта на своя втори татко Октавиан Август. Преди всичко новият държател побързал с помощта на придворната преторианска армия да се избави от друг кандидат за престола – Агрипа Постум. Така преторианците още от самото начало се трансформирали в негова най-важна опора. Техен пълководец – префект, бил Луций Сей Страбон.
Скоро след възцаряването си новият държател направил сина на Страбон, Луций Елий Сеян, втори префект на преторията. Сетне Страбон получил поста префект на Египет, а синът му останал единствен пълководец на армията.
Новият преториански префект бързо спечелил доверието на Тиберий. Малко след назначението си той получил своята първа задача. Дунавските легиони се разбунтували и префектът съпровождал Друз, синът на Тиберий, в преговорите с метежниците.
През 22 година преторианският префект избавил Рим от пожар. Запалил се театърът на Помпей, но Сеян провел работата за потушаване на огъня и не му позволил да се трансферира върху други здания. Императорът похвалил работата на любимеца и Сенатът гласувал да се сложи скулптура на Сеян в спасения от него театър.
Но колкото повече нараствало въздействието на Сеян, толкоз повече се дразнел Друз, синът на Тиберий. Наследникът на императора бил неудовлетворен, че Сеян имал повече власт от него. Друз изобщо не криел възприятията си и веднъж даже блъснал Сеян по лицето.
Тацит написа, че Сеян станал ухажор на Ливила, брачната половинка на Друз, и я убеждавал да се избави от мъжа си.
Тиберий ясно показвал, че Друз ще е негов правоприемник. (Монархията в Рим и по-късно във Византия не била наследствена, а изборна; нещо като днешните президенти, единствено, че пожизнено). Тази опция би била злополука за проектите на Сеян. Същата година преторианският префект се развел с жена си Апиката, с цел да потвърди на Лиила желанието си да се ожени за нея. Чрез приближен човек Сеян отровил наследника на Тиберий. Не всички откриватели обаче считат тази информация за вярна. Допуска се и естествена гибел на Друз.
Следващата цел на Сеян били Агрипина, вдовица на Германик – племенник и осиновен наследник на Тиберий, и нейните деца. През 24 година жреците в молитвата за благополучието на императора загатнали и децата на Германик. Тиберий се разгневил и поискал в бъдеще да не им се отдават такива почести – страхувал се от техни вероятни упоритости за трона.
Веднага по-късно преторианският префект нанесъл удар срещу привържениците на Агрипина. По негова заповед били задържани съратника на Германик и талантлив пълководец Гай Силий, както и брачната половинка му, близка другарка на Агрипина. В резултат на това Силий се самоубил, а жена му отишла в изгнание. По заповед на Тиберий преторианците на Сеян провели демонстрационни учения пред сенаторите. С това императорът посочил, че гвардейците и техният командир са негова опора, а всеки зложелател на Сеян ще стане и негов зложелател.
През 27 година Тиберий напуснал столицата и заминал за остров Капри. Преторианският префект придружавал императора при обиколката му из Кампания. Когато Тиберий и обкръжението му обядвали в една пещера, попаднали под каменно свлачище. Сеян закрил императора със себе си и останал в това състояние, докато пристигнала помощ. Тиберий високо оценил самоотвержеността му.
Преторианският префект останал в Рим и получил нови правомощия – в този момент той одобрявал претендентите за консули. През 28 година даже се появил олтар, декориран със статуите на Тиберий и Сеян. Рожденият ден на Сеян бил разгласен за държавен празник. Из целия град били сложени негови скулптури. На процедура, в империята зародили два центъра на властта – Капри и Рим.
По-късно Тиберий в писмо до Сената повдигнал обвиняване против Нерон, сина на Германик и Агрипина. Императорът не посочил наказването и сенаторите се поколебали. На улицата се събрала навалица, която крещяла, че писмото е фалшификат. Сеян показал случая на Тиберий по този начин, като че ли сенаторите отхвърлили предлагането на императора. Все отново Нерон бил разгласен за зложелател на народа, след което той и Агрипина били заточени на отдалечени острови. Сеян на собствен ред наклеветил брата на Нерон, Друз, който хвърлили в тюрма.
Сега към този момент командирът на преторианците бил на върха на своята власт. Той се отървал от опасния си зложелател Агрипина. През 31 година Тиберий станал консул за 5-ти път, а Сеян – негов сътрудник. И тогава…
Тиберий написа, че е екзекутирал Сеян за заговор против децата на „ моя наследник Германик “. Официалното обвиняване било в заговор против императора и Гай Калигула.
Но едвам ли Сеян е желал да убие Тиберий. Въпреки че Тацит му приписва предпочитание за престола, преторианският префект бил реалист. Цялата му власт се основавала на доверието на Тиберий. Самият Сеян не бил обичан от Сената, народа и армията. Дори преторианците не подкрепили своя пълководец в решаващия миг.
Най-вероятно Сеян се опитал да отстрани последния наследник на Германик – Гай Калигула. Императорът получил писмо от Антония, бабата на Калигула, ориентирано против Сеян. След това писмо Тиберий се разочаровал от своя любимец и изпратил дълго послание до Сената, в което заповядвал преторианският префект да бъде задържан. Поради боязън от протест на преторианците, за тази цел били употребявани други войски.
Сеян бил задържан и изпратен в затвора. Жителите на Рим почнали да унищожават многочислените му скулптури. Същия ден, на наново съвещание на Сената, някогашният префект на преторията бил наказан на смърт и присъдата била изпълнена неотложно.
В продължение на три дни римляните осакатявали тялото на Сеян, а след това го хвърлили в Тибър. Бил публикуван декрет на Форума да бъдат издигнати скулптури в чест на Свободата. А денят на гибелта на Сеян бил разгласен за формален празник.
–
